Радев цял, Гешев - доволен
Реформата в прокуратурата очевидно ще е лайтмотивът в акцията на Румен Радев за втори президентски мандат. Подсигури си я във вторник с подписването на указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и поръчката за необятен публичен спор за промени в конституцията, които да засегнат цялостния модел на българската прокуратура.
Под някаква форма това към този момент е играно от президента. През пролетта, месеци преди откриването на процедурата по желание на идващия началник на държавното обвиняване, той инициира съвещания по тематиката. От тях явно потребен резултат нямаше. Главният прокурор Сотир
Цацаров даде да се разбере, че президентът на вятъра се хаби
още на излизане от " Дондуков " 1. След това прокурорската гилдия под строй издигна безалтернативната кандидатура на Гешев, той беше отрупан със суперлативи под индиго от трудови колективи от цялата страна, а най-после и определен със забележително болшинство във Висшия правосъден съвет макар подозренията за професионалните и моралните му качества. Съветът непосредствено подцени и претекстовете на президента, с които изборът на Гешев беше върнат първия път.
Въпреки това Радев избра сигурната игра и втория път подписа указа за Гешев. От една страна, по този начин той остана в границите на конституцията. Повечето адвокати считат, че при втория избор на ВСС блокиране на назначението е доста подозрително от конституционна позиция и може да се одобри като прекрачване на границите, сложени от главния закон. Радев пропусна опцията да отнесе въпроса до Конституционния съд, преди да върне назначението на Гешев.
С указа
Радев избра и да не обявява война на ГЕРБ
и премиера Бойко Борисов, които очевидно имат милион аргументи да харесват Гешев. С държанието си по време на двете съвещания на Висш съдебен съвет за избора на Гешев правосъдният министър Данаил Кирилов пределно ясно показва отношението на изпълнителната власт към претендента. Министърът, който отхвърли да номинира втори претендент, най-малко с цел да направи процедурата да наподобява като съревнование, не просто раболепно адвокатстваше на зам.-главния прокурор, само че и доста пъти наруши положителния звук към критиците на Гешев. Отношението на законодателната власт към единствения претендент видяхме през представителите на Народното събрание в съвета, които самоуверено се хвърлиха на амбразурата в негова отбрана. А в този момент подценяват апела на стотици магистрати държанието на избраника по време на процедурата да бъде обект на дисциплинарна инспекция.
Ако не беше пуснал Гешев в този момент, Радев щеше да се трансформира и в непрекъсната цел на кафявите медии, както и на Борисов и ГЕРБ. С указа той за следващ път застана и на страната на Българска социалистическа партия, която посредством Драгомир Стойнев легитимира Цацаров за ръководител на антикорупционната комисията. А през Цацаров и Гешев се легитимира като основен прокурор.
Въпреки лимитираните пълномощия и с лека ръка проиграните тактически ходове президентът можеше дружно с подписването на указа да сезира и Конституционния съд. Вместо да дава неразбираемо заричане за помирителна кръгла маса в жанр 90-те години. Която ще стартира незнайно по кое време, ще продължи неразбираемо какъв брой дълго и ще приключи с незнайно какво. Така даже полемиката да е с откровено положителни планове, тя няма по какъв начин да не бъде посрещната на нож от ръководещите. Те ще виждат в нея само президентски опит да бъдат трупани политически дивиденти преди задаващите се избори за държавен глава. При това, заигравайки по струната за прокуратурата, Радев има късмет
да подлъже демократичните гласоподаватели
и симпатизантите на " Демократична България ", които сочат промяната в прокуратурата за собствен приоритет.
Обречеността на необятната полемика произтича и от отношението на Гешев към нея. Излизайки от президентството във вторник, новоназначеният основен прокурор даде да се разбере за следващ път, че не е склонен, че началникът на държавното обвиняване е недосегаема, безотчетна и безконтролна фигура. Явно Гешев живее в някаква паралелна прокурорска действителност. Нищо не се е трансформирало от онази прословута имитация на бивш основен прокурор, че над него е единствено Господ. Нито след решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", което преди 10 години очерта облика на основния прокурор. В страната няма друга фигура, натоварена с толкоз огромни пълномощия и лишена от всевъзможен надзор. Висшият правосъден съвет и Инспекторатът към него не просто не биха дръзнали да тръгнат против основния прокурор, те категорично му се подчиняват. Примери за това - бол. Нито един представител на прокуратурата не би посмял да наруши волята на шефа си, в случай че желае да резервира кариерното си успокоение и вероятност. Още по-малко би посмял да го ревизира или подведе под отговорност, в случай че има данни за това.
За промяната в прокуратурата очевидно в никакъв случай няма да пристигна верният политически миг. Което е следващото доказателство, че ръководещите не желаят да я трансформират, тъй като най-добре могат да се възползват от нея в този й тип. Досега 7 години стартът й се отлагаше за след мандата на Цацаров. Явно през идващите седем години ще се протака за след мандата на Гешев.
Под някаква форма това към този момент е играно от президента. През пролетта, месеци преди откриването на процедурата по желание на идващия началник на държавното обвиняване, той инициира съвещания по тематиката. От тях явно потребен резултат нямаше. Главният прокурор Сотир
Цацаров даде да се разбере, че президентът на вятъра се хаби
още на излизане от " Дондуков " 1. След това прокурорската гилдия под строй издигна безалтернативната кандидатура на Гешев, той беше отрупан със суперлативи под индиго от трудови колективи от цялата страна, а най-после и определен със забележително болшинство във Висшия правосъден съвет макар подозренията за професионалните и моралните му качества. Съветът непосредствено подцени и претекстовете на президента, с които изборът на Гешев беше върнат първия път.
Въпреки това Радев избра сигурната игра и втория път подписа указа за Гешев. От една страна, по този начин той остана в границите на конституцията. Повечето адвокати считат, че при втория избор на ВСС блокиране на назначението е доста подозрително от конституционна позиция и може да се одобри като прекрачване на границите, сложени от главния закон. Радев пропусна опцията да отнесе въпроса до Конституционния съд, преди да върне назначението на Гешев.
С указа
Радев избра и да не обявява война на ГЕРБ
и премиера Бойко Борисов, които очевидно имат милион аргументи да харесват Гешев. С държанието си по време на двете съвещания на Висш съдебен съвет за избора на Гешев правосъдният министър Данаил Кирилов пределно ясно показва отношението на изпълнителната власт към претендента. Министърът, който отхвърли да номинира втори претендент, най-малко с цел да направи процедурата да наподобява като съревнование, не просто раболепно адвокатстваше на зам.-главния прокурор, само че и доста пъти наруши положителния звук към критиците на Гешев. Отношението на законодателната власт към единствения претендент видяхме през представителите на Народното събрание в съвета, които самоуверено се хвърлиха на амбразурата в негова отбрана. А в този момент подценяват апела на стотици магистрати държанието на избраника по време на процедурата да бъде обект на дисциплинарна инспекция.
Ако не беше пуснал Гешев в този момент, Радев щеше да се трансформира и в непрекъсната цел на кафявите медии, както и на Борисов и ГЕРБ. С указа той за следващ път застана и на страната на Българска социалистическа партия, която посредством Драгомир Стойнев легитимира Цацаров за ръководител на антикорупционната комисията. А през Цацаров и Гешев се легитимира като основен прокурор.
Въпреки лимитираните пълномощия и с лека ръка проиграните тактически ходове президентът можеше дружно с подписването на указа да сезира и Конституционния съд. Вместо да дава неразбираемо заричане за помирителна кръгла маса в жанр 90-те години. Която ще стартира незнайно по кое време, ще продължи неразбираемо какъв брой дълго и ще приключи с незнайно какво. Така даже полемиката да е с откровено положителни планове, тя няма по какъв начин да не бъде посрещната на нож от ръководещите. Те ще виждат в нея само президентски опит да бъдат трупани политически дивиденти преди задаващите се избори за държавен глава. При това, заигравайки по струната за прокуратурата, Радев има късмет
да подлъже демократичните гласоподаватели
и симпатизантите на " Демократична България ", които сочат промяната в прокуратурата за собствен приоритет.
Обречеността на необятната полемика произтича и от отношението на Гешев към нея. Излизайки от президентството във вторник, новоназначеният основен прокурор даде да се разбере за следващ път, че не е склонен, че началникът на държавното обвиняване е недосегаема, безотчетна и безконтролна фигура. Явно Гешев живее в някаква паралелна прокурорска действителност. Нищо не се е трансформирало от онази прословута имитация на бивш основен прокурор, че над него е единствено Господ. Нито след решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", което преди 10 години очерта облика на основния прокурор. В страната няма друга фигура, натоварена с толкоз огромни пълномощия и лишена от всевъзможен надзор. Висшият правосъден съвет и Инспекторатът към него не просто не биха дръзнали да тръгнат против основния прокурор, те категорично му се подчиняват. Примери за това - бол. Нито един представител на прокуратурата не би посмял да наруши волята на шефа си, в случай че желае да резервира кариерното си успокоение и вероятност. Още по-малко би посмял да го ревизира или подведе под отговорност, в случай че има данни за това.
За промяната в прокуратурата очевидно в никакъв случай няма да пристигна верният политически миг. Което е следващото доказателство, че ръководещите не желаят да я трансформират, тъй като най-добре могат да се възползват от нея в този й тип. Досега 7 години стартът й се отлагаше за след мандата на Цацаров. Явно през идващите седем години ще се протака за след мандата на Гешев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ